Пловдивското село Ситово е известно с поне няколко интересни от историческа гледна точка неща и едно от тях е личността на арамазкия поп. Този свещеник бива убит по време на Априлското въстание, а това престъпление се оказва с пагубни последици за голяма част от местните жители. Те биват изселени през 1882-ра, като самият поп е бил доста ексцентричен и на моменти провокативен с поведението си. Често можел да бъде видян как язди през селото добре охранена и отгледана кобила, а освен това е въоръжен с револвер. Когато произвежда гърмежи във въздуха и хората питали от какво е този шум, отговарял, че това е чисто и просто чаткането на кобилските копита. Но в разгара на борбата през априлското въстание той е една от първите жертви на българските мохамедани. Те стигат до там, че го нарязват на парчета и в това състояние тялото му е намерено от християните. За да го погребат поне донякъде нормално, събират разчлененото му тяло в чувал.
Партизанският отряд Антон Иванов е много известен на територията на Ситово, защото от неговите редици произлиза партизанинът Спартак. Всъщност това е псевдонимът на изтъкнат против фашистката диктатура борец, а иначе в населеното място броят на партизаните и ятаците не е никак малък. Трябва да се отчете и друга една особеност на периода, обхващащ годините от Втората световна война до идването на демократичните промени през 1989-та. Тогава селото е много силно развито в сферата на икономиката, но тази тенденция е валидна и за доста други места в страната. За съжаление 90-те се оказват период на приватизация и много предприятия биват продадени на безценица и прекъсват дейността си. В периода между 50-те и 60-е години на миналото столетие постоянният брой на местното население е около 850 души. Малко преди това, през 1946-та, официално се прокарва ток през населеното място и то става електрифицирано. Пак за периода от 50-те години е характерно монтирането на чисто нова ВиК система, още едно безспорно постижение за развитието на селото в положителна насока. Днес на мястото на старата джамия е изградено читалището, като преди това на нейно място пък се намира православен храм с името Св. Марина.
Впоследствие с падането на страната под османско робство и пристигането на турците в Ситово църквата е разрушена и на нейно място се издига джамията. Построяването на първото кооперативно стопанство от типа на ТКЗС пък е събитие, случило се през 1958-ма година. По това време, но най-усилено няколко години преди това, в страната тече усилен период на колективизация и национализация. Още през 1834-та година тук се строи първото училище за местните деца, а Св. Петка и Св. Богородица са двете действащи църкви към днешна дата. Те са съответно в центъра на селото и над него, като освен това именно в храма над селото всяка година на 15-ти август се отслужва литургия. Друго типично събитие на този ден е печеното агне, което е с цел курбан за здраве. Кавардисаните картофи и качамакът задължително са част от местната родопска кухня, както и всички видове баници с изключение на сладката.
